Малка градска история от зад канала
Георги Белоречки

"Aujourd'hui Maman est morte."
Albert Camus, "L’etranger"

Рачо има три дъщери и свадлива съпруга. Работи не за да живее, а за да ги издържа – на три места, по осем часа. На подуенския пазар прави дюнери до обяд, след това надува балони и чисти детски кът в Дружба, а вечер охранява пункт с дърва за огрев за социално слаби. Неделя пък надува балони на цял работен ден, а събота реди стелажи нощна смяна във „Фантастико”. Всичко на всичко Рачо се прибира вкъщи два пъти седмично за по няколко часа – да свърши и там някоя работа. Няма личен живот, нито частен. Промяната го бе приватизирала изцяло и превърнала в обезценен роб на труда.
Разхождаше се Рачо денем и нощем с пранги на краката и дрънчеше софийският въздух на бедност. С резлив мирис и повяхнало достойнство, нищо не го отличаваше от скитащите кучета по улиците. За него паметникът на Света София сгъваше отворените си обятия в нощта и проблясваше с позлатена, ехидна усмивчица. Рачо гледаше нагоре и не вярваше в нищо. Не знаеше вече дали е човек, влечуго, насекомо или просто едно голямо нищо. Слънцето никога не бе успяло да пробие гъстата сянка, плащa Христов, хвърлен отгоре му, за да не вижда, както слепотата сполетява новородените палета.
Ала Рачо така и не прогледна, само се задуши, очите му изскочиха от орбитите и увиснаха в тъмнината на въжето.
Полицията намери скован Рачо на другия ден по сигнал на клошар. Съдебният лекар констатира смъртта и направи снимка със стърчащия спукан балон от джоба му(бе фотограф-любител в свободното си време). След това санитари поеха тялото му и с погнуса единият от тях задърпа ципа на черния чувал. Смъртта бе минала и заминала, но животът още дъхтеше от дрехите.
Не откриха никого от семейството му. Жена му и децата помислиха, че ги е напуснал. Тялото му изгориха и оставиха в пещта, за да топли гробарите през студената нощ.
Смазан, ограбен, самоубит, Рачо остана въглен до последния си момент. Така гласеше неразлепеният некролог. От близките.