Бог
Августин Господинов

Имам маса, легло и стол и няколко 700-грамови бутилки, пълни с безвремие. Времето затварям в буркани, а безвремиетo бутилирам.

Имам и зверски махмурлук, и засъхнала кръв по носа си, гурели, сенки, белези, бръчки. Събуждам се, за да се изправя лице в лице с още един безмислен ден, да му се присмея, да го отрека и погреба. Ставам, отивам в банята, подпирам се на стената на тоалетната, пикая и се гледам в огледалото. Тялото ми лепне от пот, устните ми са напукани, нецелунати и безстрастни, очите-изморени и празни, косата - прошарена и своеволна. Остарявам, мисля си, докато си беля мандарина във ваната.

Сам съм като изключим някакъв непознат, който спи на пода в стаята ми. Сритвам го и му предлагам мандарина, а той скача, започва да се кръсти и да бръщолеви на език, който не разбирам, гледа ме, гледа към небето и не спира да се кръсти, целува ръцете ми, пада на колене и се разплаква. Не е от мандарината. Помагам му да се изправи, а очите му се насълзяват. Някъде съм си го намерил, предполагам. Говори само своя език, седи, дъвче парченце мандарина и се клати на дивана, докато по устните му се изписват молитви. Изглежда като човек, чийто дух е изпитал пределите на тялото му. Преди години всичко това би ме учудило, сега не съм сигурен дали изобщо си заслужава да пиша за него.

Изритвам Кръстьо, така кръстих кръстещия се, и пребърквам дънките си - ключове, портмоне, телефон, дотук добре, дребни монети, касови бележки, топче от дозатор и няколко парченца бяло стъкло. В портмонето ми има повече пари отколкото като излязох от вкъщи снощи. Левият ми лакът е превързан и не мога да го сгъвам. Била и интересна вечер. Аз пия, за да предизвикам съдбата, а сутрините пиша разкази. Хаос от преживяно и сънувано, който продавам на списания с гланцирани страници. Спаружените им читатели прочитат историите ми, докато серат, а после забърсват задниците си с трипластова ароматизирана тоалетна хартия и си отдъхват, че това не се случва на тях. Нямам реалност, нито мой свят, не знам кое е истина и кое лъжа. ”Всичко е временно, любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз ...най-вече аз” - това ми се върти в главата от снощи. С този цитат на продрусания Бегбеде започна вечерта ми. Как свърши вече знам. Какво се случи вероятно няма да разбера. Напоследък не си говоря, а няма и кого да питам. Всe тая.

Пускам си музика. Охлузеното радио изплюва нежни думи, облечени в слузести мелодии. Искам да направя дисекция на всички любовни песни и да повърна върху разчленените им гърчещи се строфи. Скуката ме изритва навън, ще се поразходя в парка до нас. Въздухът мирише на кипящи хормони, на секс, който предстои да се случи, на похот, сласт и бясна възбуда. Пейките гъмжат от неопитомени двойки. Бъркат под дрехите си и поглъщат жадно диханията си, езиците им оставят влажни следи по пулсиращите вратове, пръстите изследват телата им, спират за секунда, вкопчват се, а после отново започват невротичния си бяг.

Разхождам се и си представям, че си имам кученце, че съм стара дама от сой, с изряден маникюр, хубави обици, много руж, шапка и помпозна брошка. Гледам презрително младата обезумяла плът и се правя, че затварям очите на малкия си пудел Фифи. Губя интерес, животът, неподправен с неизвестността на алкохола, ме отегчава. Всичко е прекалено предсказуемо. Пролетта отминава, всички те ще се разделят и аз нищо не мога да направя. Мразя да имам контрол над ситуацията, защото тогава хората очакват неща. Аз не очаквам нищо от никого.

Прибирам се, а Кръстьо седи пред прага ми. Пускам го да влезе, а копелето седи на изтривалката и не ще да помръдне. Понечвам да го ударя, но рязка болка пресича лакътя ми, прескачам го и оставям вратата отворена. Щеше ми се да открадна историята му, да я осакатя с перверзно - циничния си език, да я разпъна на уърдовия файл и после да трия ред по ред, докато на го залича. Не си уцелил бога, на когото да се молиш, страннико.

Не ставам за бог, нито за човек. Провалих се в безгрешието и в греховете си. Останаха ми само масата, леглото, столът, бурканите с време и бутилките безвремие. Нощта идва на високи токчета и аз я чувам през отворения си прозорец.