Сем. Празникови
Георги Белоречки

Докато Даниел събираше монети в спалнята пред телевизора, увлечен от фалшивия им звън, в кухнята жена му, късо подстригано миньонче, млада домакиня и касиерка в банка, се опитваше да свърже двата края на общата вечеря. Замечтана, пълнолетна и в добро здраве, тя режеше два картофа и два моркова, а със сълзите от лука осоляваше водата сложена да ври на котлона. Супата не бе трудоемко ястие - изискваше малко труд, малко фантазия и малко газ, а накрая човек получаваше така омиротворяващото засищане. Румина си подпяваше песни, чути по радиото, аспираторът засмукваше звуците и ги намяташе като калпаци по главите на децата, играещи си до късно в междублоковото пространство.
Скоро Даниел дочу подканващия вечерен глас на жена си и долетя в кухнята като видение. Бързо се намести на дървeния стол, плясна ханджийката по дупето и понечи да извади монета от джоба за един юз вино, ала съзна, че вече е вън от света на телевизионната игра и си зачака порцията.
- Как беше денят ти, Дане? – попита го Румина, още препасана с престилката за готвене.
- Както обикновено. Търсих си работа и качих няколко нива на играта – отвърна с леко сърце Даниел.
Румина се усмихна едвам и преглътна тежко. Докато тя изхранваше семейството, той се чешеше изопнат на спалнята с джойстик в ръка. Румина отдавна бе дигнала мерника на съпруга си и когато понечи да извади забравен патладжан от пазарската чанта, кръвта на Даниел се смръзна. Имаше кучешки страх от нея и ядейки супата, въртеше очите си на 360 градуса като несготвено главоного, а душата му цвърчеше от страх да ѝ се не нахвърлят с горещо олио. Въвел се сам в семейна вражда, още не съзнаваше, че изход без жертва не съществува. Телевизионната игра беше временно решение на проблема с незаетостта и липсата на желание за нов живот, а хапването на бърза ръка и изнизването след вечеря към неугледния бункер в спалнята, единствено скъсяваха безделието. Нетърпението му бе долавяно и тълкувано от безмилостния женски радар, скрит в пъстрите очи, които знаеха, че впримчването в кухнята би било безполезно. Трябваше да се влезе в бункера и там да се унищожи врагът, в случая съпругът.
Без да губи време в излишни терзания дали е права или не, Румина запретна ръце, изчисти масата, изми посудата и покрай всичката пяна в мивката ѝ се избистри съкрушителният удар. Свали престилката си, усмихна се хищнически и си каза наум, че няма нищо по-добро от това да сключиш заговор сам със себе си. Нахлу в спалнята, откъсна джойстика от ръцете на Даниел и запрати играта в ръба на гардероба. Сграбчи дискетите от пода и почна да го замеря с тях, стъпваше върху им в транс и нестинарски танц едновременно, със зъби гризеше платките и ги изплюваше като дъжд от плява. Накрая взе любимата му игра, на която Даниел собственоръчно беше изписал с маркер „Дане Комита” (както и нарисувал нинджа), и я пъхна в малък метален кош, зареден с пиратки. Фитилът изсъска, тътенът продъни ушите на Даниел и от устата му заизлиза пушек и мирис на барут. И докато героят издъхваше в ступор, Румина излезе от стаята и си запя отново песни, чути по радиото.
От спалнята звън на монети повече не се обади.