Ателие
Де Нада

В ателието ти.... в бездната на твоето изкуство, в която ме примами. Аз лежа – гола, разобличена, готова... Да стана жертва на твоята четка, рисуваща по моето платно, раздираща моето тяло. Обладаваш ме с пръсти сякаш мачкаш глина, гравираш името си дълбоко в сърцето ми, оцветяваш ежедневието ми с усмивка, нанасяш красиви цветове, размазваш ги по устните ми и оставяш да пия нюансите. А после си ги взимаш, изсмукваш цвета им, изтриваш краските и оставяш само скицата да виси като скелет на призрак. Защриховани спомени, преди красиви, сега – гротескни! Накара ме да мразя всичко в теб, всичко свързано с теб, цялото изкуство изрисувано върху мен. Разкъсвам кожата си, изтръгвам твоята муза. Само грозен белег на присъствието ти, на всичко прекрасно, което ми даде, на зеещата яма, когато ми го взе. Останах. Оставам.