Наръчник по логика
Георги Белоречки

Животът почва просто, ала по едно време така се оплита, че шифъра на моряшки възел по-лесно ще отгатнеш, отколкото сам проблемите си да решиш.
Сполетя ме мене тая мисъл сравнително късно – едва когато първата любов, или да ги наречем любови, ме задърпаха по опашката. Дотогава си живеех кротко и хрисимо, ала дяволът работа си няма и като ме видял как спокоен си мая гащи – хоп! – и веднага две жени да залюбя ми стовари. И хванах се на хорото, и се почна тя. Едната дърпа на една страна, другата на друга, аз такта все не улавям. Ухажвам, флиртувам – ухажват, флиртуват. Филми гледам, чайове пия и само бедра в очите ми отблясват, а за да стане и по-лошо – двете се познаваха.
Видях се в чудо. Вярно, от чайовете някакви песъчинки изхвърлих, та поне хванах дикиш от цялата игра. И дотук с хубавото. Прибера се вкъщи и почвам да въртя очи и мисли. Гледат ме нашите все умислен, питат ме има ли нещо, аз мълча като шумкар. Вечер ям и всяка хапка по 32 пъти дъвча, тъй че и баба ми накрая тайно ме запита след вечеря дали наркотици не вземам. Не, бабо, по-лошо е. Жени. Гледа ме баба и се смее. Бели кахъри са това, чедо, казва ми тя и ме пляска по бузите. Само гледай някоя зоза да не хванеш, че знаеш ли какви мръсни жени има, допълва баба и я оставям да спи. И аз отивам да лягам, но не заспивам. Чертая наум планове с двете и пак се събуждам доникъде.
Най-накрая, викам си, дай да питам някой приятел. Тогава много се имахме с едно момче от класа – тръгна нещо да кажа, той по мене довърши. Та дръпвам го един ден настрана в коридара в училище и му казвам: така и така, залюбил съм две девойки, правя, тегля, струвам, събирам ги, изваждам ги, русата с черна коса си я представям, черната с руса и пак накрая не мога да тегля тигела, кажи какво да правя. Хвана се Тошака за брадичката, помисли има-няма 2-3 секунди и ме пита:
- Как се казват ?
- Диана и Мария.
- Хубаво. Аз имам една проста логика и сега ще ти я споделя.
- Супер, давай!
- Взимаш Диана.
- И?
- И друго няма.
- Че защо пък нея? Ти нищо не знаеш за Мария, тя..
- Няма какво да ми обясняваш, - прекъсна ме Тошака рязко - д е преди м в азбуката, това е.
Засмях се и направих обратното.

След години срещам Тошака отново. Оженил се, деца си има, един ухилен и румен като градински домат. Та питам го аз, с прибрани ръце в джобовете, попревил се:
- Абе, Тошко, какво така си се наежил и подмладил, като някой хлапак се носиш?
- Е, Аню, какво да ти кажа – първата буква от азбуката взех, това е.

Наистина, това е. На някои, за разлика от мен, логиката им върви.