Общожитие
Георги Белоречки

Не, понякога нещата нямат обяснение. Понякога нещата се случват без причина. Падат ей така от небето, както си се напъваш в клозета, четейки гланцирано списание.
Почти същото се случи с мен онзи ден. Бях се окачил върху тоалетната чиния и разтворил широко капандурата. Главата ми се подаваше през отвора и бавно опъвах цигара. В неприветливото общежитие, мое временно местообитание, беше забранено да се пуши, тераса нямах, общ балкон също липсваше. От една голяма нужда се бяха родили неочаквано две. Ходех в нужника и първата заравях в улука, другата – във водното огледало. И в двата случая пусках водата – за достоверност.
На излизане взех, че се сблъсках. Здравейте, госпожице, много ми харесвате, но първо трябва да си измием ръцете, такъв е етикетът. Отстъпих крачка назад и ѝ посочих мивката. Нека първа я използва, че да види що е кавалерство. Тя се усмихна и пристъпи напред, а аз не си губех времето и хубаво я огледах отзад.
Бай Тошо би казал, че е платена проститутка. Ала не беше. Личеше ѝ студентското битие по дрешките и препълнената дамска чанта. Носеше рокличка, клинче и кецове. Добре, помислих си, дотук знам, че сме на един хал и че не си рускиня. Повече не ме интересува. Мога да се влюбя преспокойно в теб. Но на каква цена? Докато се обръщаше, отново се сблъскахме. Без да искаме. Пак неловки усмивки и едно „извинявай, но бързам”. За нищо, удоволствието е и твое. Очите ѝ изчезнаха, а главата ми гръмна от любов.
Измих ръцете си и се запътих, бленувайки, към стаята. Тя си бе тръгнала, а аз, отваряйки вратата, се сблъсках с дъха на мъжка бърлога. Животът ми плачеше за влюбчив гост от срещуположния пол.
Не знаех колко време имам и реших да действам бързо. Захвърлих книгите и се разшетах. Изтупах килима, с една ръка отпратих пепелника от перваза право в градинката, минах пода с парцал, лъснах всеки ъгъл, че и смених завивките. Открих чорапи под дюшека?! За малко зян да стане!
Вечерта загладих косъма, обръснах се и започнах да дебна. Къде се губеше тя, по дяволите ? Отиваше към десет вечерта, а случайните ми излизания и срещания в коридора зачестиха. Майка му стара, трябва да изпуша една. Взех кутията с цигари и се скрих в клозета, този път забравяйки да пусна резето.
Тъкмо запалих, когато някой влезе в общото помещение. Поспря и се зачуди коя кабинка да избере. Бравата щракна и тя влезе при мен. Не с ролка в ръка, а със запалка и свита цигара. Що за капан си погодих, тц, тц. Никакъв Кумчо Вълчо не съм, аз съм просто свенливец без пари:
- Нали не си платена проститутка? – я запитах, опъвайки сластно-лукаво цигарата.
- Не, но си струвам – отвърна ми тя и запали с моето огънче.
Подадох ѝ ръка да се качи при мен. И после всичко е ясно. Тоалетната чиния се счупи.