Марлене
Августин Господинов

Събудих се на 22. Чекмеджетата на работилницата ми бяха празни. Животът се случваше. Беше пазарен ден за истории и реших да изляза. Пазарът е по улиците, в метрото, в лицата, в джобовете. Истории днес много се търсят. Купуват се, продават се, пишат се, крадат се. Аз обичам да ги разказвам.
Като излязох, тръгнах по пряката, която минава зад блока ми. Има улични фенери, тясна е и колите са нагъсто паркирани. Когато вали, прилича на Париж или поне така казвам на момичетата от провинцията. От двете и страни се шаренеят малки магазинчета с претрупани витрини. Никога не съм влизал, защото осите не пускат непознати.
Преди да се усетя, вече вървях след жената с клинчето. Лицето и не видях и се залутвам, припознавам се, намирам я и пак я настигам. Знам, че е глупаво цялото това гонене, предвид че не ми стиска да я заговоря или поне да се спъна в краката и. Знам, че това е просто лятото и виното във вените, но аз съм лятото и виното. Крача зад нея, а големите и бедра се целуват при всяка стъпка. Тя е кривокрако-сърдечна, с колене като пъпеши, глезени-плевели, грозни сандали и неизлечимо бяла кожа. Спирам се на всяко кьоше, посядвам къде на земята, къде в саксия мушкати, кръстосвам крак върху крак и и посвещавам несвързани думи. От един балкон без капчица метафора ме гледат любопитни слънчогледи и надничат в тефтера ми. Нея гледайте, момчета, днес в нея е слънцето.
Марлене, така я кръщавам наум, се качва в метрото. В метрото се качих и аз. Имах две бирички в раницата и си отварям едната. Марлене слиза, слязох и аз. Към някакъв парк вървим, тя, с клинче и целуващи се бедра, и аз, с цялата си неловкост и преполовена бира. Покорно я следвам на десетина крачки. Стигаме една поляна с голи хора. Тя опъва хавлиена кърпа и съблича първо роклята си, после клинчето си, разпокчава претоварения сутиен и изсулва бикините си. Много е гола.
Постилам суичъра си малко под нея на хълма и седя половин час с дънки преди да се осмеля. Аз съм най-младият от всички наоколо, най-стегнатият, най-обезкосменият, с най-хубавия тен. Всъщност аз съм най-неловкият. Събличам се. Лежа по корем, заобиколен от хора над петдесет и пиша, а слънцето ми диктува припряно през рамото. Марлене, жената без клинчето, лежи на около два метра от лицето ми и разбирам, че няма по-голямо наказание от глухото съзърцание. Тя не е пищна, а дебела, не рубенсова, а просто божествена. Държи крака към гърдите си, а прасците и са украсени от изсветлели косъмчета. Бих целунал всяка извивка от натежалото и с времето тяло, отдавна забравило поривите си. Марлене изправя леко едното си бедро, разкривайки путчицата си, която никой последните двайсет и повече години не е наричал умалително. Езика си бих вкарал в нея, и пръстите, един по един, а после всичките, и сам бих влязъл. Бих и подарил джигяра си и всички оргазми бих и подарил. Аз съм една стара душа, която има нужда от своите стари жени, със стари путки, с разширени вени и напукани пети.
Не ми стиска да се обърна или изправя. Не ми стиска да я попитам колко е часът, дали би ми пазила дрехите или дали би ми намазала гърба. Да и кажа, че съм обсебен от нея също не ми стиска. Лежа безславно със заровена в земята ерекция. Ора грешния хълм, а острите тревички се забиват в кура ми като свидетели на неподправеното ми желание. Марлене се обръща по гръб, но нито капка от влажността по пръстите ми не се стича между бедрата и. Не знам дали подозира какво ми причинява. Не тя, косъмчетата и, бръчките и, портокаловата и кожа, вдлъбнатите и зърна, лазещите по нея буболечки. Ревнувам я от тези малки перверзни копелета, които безнаказано я опипват. Обладан от безсилие, размазвам муха, седнала редом до мен, гледаща нагло с фасетните си очи моята Марлене. Мразя буболечките. И нудистките плажове мразя. С цялата им увиснала естественост, където ерекциите остават несподелени, а жените-недоебани. В голотата няма еротика. Голотата е отричане на плътта.
Изправих се и извървях най-дългите два метра в живота си. Гол и надървен. Обичах Марлене, както се обича жена, която няма да видиш повече. Еднократна любов. Докрай и безвъзвратно. Стоя над нея, а курът ми хвърля сянката си върху лицето и. Обичам те, само това можах да кажа и не дочаках отговор. Облякох се набързо и си тръгнах. Небето се белееше над главата ми. Облаците и любовта са абстрактно изкуство.