Всичко е любов
Георги Белоречки

Каква нощ!
Единайсет вечерта минава, когато тръгвам към дома ѝ с тирбушон в раницата. По пътя минавам през магазина и купувам бутилка изстудено бяло вино. Лятна нощ е, топла и спарена, и въртейки педалите на колелото, не ми остава нищо друго, освен да си мисля за сгушената ѝ тераска и приканващата влага между бедрата ѝ.
След петнайсетминутно пътешествие пристигам на адреса ѝ по-спретнат и пламенен от уволнен войник. Трети ден не съм я виждал, а все едно цяло лято съм бил сподавен по команда отгоре. Позвънявам и две пъстри тракийски очи, оставили плътта си в къщни дрехи, каращи ме да се обривам от желание, ми отварят.
Нахлувам в апартамента, целувам я по устните и бързо спускам ръката си под розовите ѝ бикини, а тя, смеейки се с цялото си тяло, заключва ръце около врата ми и ме оставя да се чувствам като глупец, брал два дни маргаритки, за да му оплетат венче. Кани ме в широката си стая, оставям бутилката на бюрото и се просвам върху чаршафите. Ще ми се повече да не мърдам оттам, искам я под и върху себе си, но скоро бивам изтикан на терасата.
Вечерта отново ме посреща, този път в друга роля. Отварям виното, наливам го в кристалните чаши, след което говорим, гледаме чуждите балкони, животи и пране, смеем се и неусетно, с всяка глътка, подтикваме огъня у нас да се разпали.
Най-накрая всичко приключва. Последният фас е угасен, търпението ми е изцедено. Хвърляме се на леглото и гася малката нощна лампа с форма на тиква. Захапвам я отдолу, облян от лудост, стрелкам езика си с 24 кадъра в секунда, тялото ѝ се превръща в серпентина под напора на възбудата. Притиснат съм от бедрата ѝ, околният свят е приглушен, без време акълът ми е отлетял окончателно. Полагам ѝ го, сгъвайки я одве без пощада. Главата ѝ се бие в щайгата, върху която нощната лампа трещи и не свети. Ръцете ѝ държат интериора да не се сгромоляса върху ни, очите ѝ хлътват сред сенки. Тя е отгоре ми, в скута ми, под мен, вътре в мен, бесуваща като непрeкипяло вино. Ааааааааааааааа, още малко и ще свърша.
Не познах. След броени минути съм омекнал безславно, но оставам вътре. Все едно съм тръгнал да се бия за нея и на половината път съм се отказал. Има защо да ми е ядно, но аз не съм побойник. Само християнин.
Замивам се, сгушваме се под чаршафите и а-ха да се унеса, когато усещам силно пулсиране отдолу. Почвам да я целувам отново, с език изваждам всички чути думи от бивши любовници от ушите ѝ, стискам добре оразмерените ѝ гърди и изпитвам повече от средностатистическо привличане. Искам да ѝ го вкарам толкова надълбоко, че да мине през нея, да скъса дюшека, да пробие отлятата плоча и да събудя съседа на долния етаж с опряно дуло в главата. Почти успявам.
На нея ѝ се спи, а аз искам да я боли. И това ако не е любов.