Изпращане
Георги Белоречки

Изпращам я от квартирата си. Едната ми ръка е поспряла върху малкото ѝ стегнато дупенце. Беше хубава вечер, мисля си, и спускам другата към вагината ѝ. Засилвам средния пръст по венерeния хълм и го запращам право в Чистилището. Започва да диша учестено. В дъха ѝ усещам зачатието. А е толкова мръсна, боже!
Никак не разбирам жените, нито живота, който носят в себе си и с който ни даряват. Често се чувствам като куче сред тях. Лижа ги без срам, от малките им пръстлета на краката до клепачите. Извивам езика по всяка гънка, за да събера солта на живота върху небцето си. Да оближа сърцата им отвън, защото кучетата никога не стигат до същината. Колкото и да приличат на стопаните си, те все пак спят в хола на земята или навън, щукне ли им да се чупят, просто го правят на мига, бягат и се губят и пак се връщат, чакащи пред вратата. И бъдете сигурни, докато са били изгубени, са вършили само две неща – шляели са се и са търсели нещо да изчукат.
А те чукат всичко – плюшени играчки, лейки, крака под маси, били те мъжки или женски, въобще трудно издържат ненадървени. Живеят на тръни, с гол в ръката нож. И си приличат с нас, мъжете. Реално ние не можем нищо повече от тях, с изключение на едно - умеем да омайваме. Кучето чука без да пита, ние първо омайваме. Мъжът е като пчелица, която не спира да лети към венчелистчето на жената. С трепкането на крилцата си трябва да създаде вибрации, ако иска да събере прашец. В противен случай се прибира сам в кошера и пръска стените с пчелно млечице.
Мъжете притежават обаче и важно предимство пред жените – не остаряват. Разхлопва им се простата и скоро по това пукват. Чиста работа. Жената минава на етапи през живота като през рали Дакар – цикъл, раждане, менопауза, овдовяване (?) и едва след това заземяване. Жената, да си го кажем, умира поне два пъти, ние веднъж. Носим частица от зачатието до сетния си ден.
Отлитам от цвета ѝ с пълни семенници. Подушвам пръста си – живот е минал оттам. Усмихвам ѝ се, махам ѝ за чао и притварям вратата по нея. Днес е тя, утре ще е друга. Винаги се връщат.
Защото аз съм куче, а те кучки. Кучешки живот с хорски сърца.