Търсач
Ella

Той не беше твой. И мой не беше. Не беше ничий-дори на себе си не принадлежеше. Беше навсякъде и никъде. Беше новак- едно за пръв път отвързано куче, отървало кожата си, почти невредимо, почти изцяло- физически. И почти напълно празно. Душевно. Жаден за новото, жаден за теб. Още по-жаден за мен. Не спира да души, да се умилква и лукаво да оголва зъби. Хитрец. Ще те надхитри. Ще надхитри и мен. Привидно покорно псе, гледа те с влажния си поглед, чака да му подадеш сам залъка. Но стига наивност, той вече не иска сухия хляб, не помирисва остатъците от вчерашната вечеря. Сега е хищник. Иска онова –ей там- сочно парче свежа плът. Истински търсач. Все още неопитен в лова, но хитър, достатъчно хитър да грабне дори кокала от чуждата уста. Истински звяр.
Още се учи- бавно, но сигурно. Не смее да си вре мръсната муцуна твърде навътре. Предпочита да чака- тихо и търпеливо, докато не се подадеш и не паднеш сам в коварната му клопка.
Днес е късметлия, намерил си е плячка. От най-сладките. Усеща прилив на адреналин и тестостерон. Лигите му започват бавно да се стичат от вълчата уста. Очите гледат настървено, свирепо, лукаво, примамливо- твърде съблазнително. Сетивата му-онези животинските, са като бръснач. Набелязал те е. Точно теб без дори да подозираш. Приближава се все повече, все по-близо. Усеща парфюма ти- харесва му. Харесваш му. Стъпва леко, заглажда си косъма. Забелязваш го, но само толкова. Той не спира, жаден е от желание. Огледал те е прецизно, знае колко точно трябва да разтвори жадната си паст, за да задоволи пулсиращия си глад. Вече не ти е безразлично. Не спираш да поглеждаш назад, търсиш старата сигурност, но виждаш единствено тях- две свирепи, пронизващи мрака стъклени очи- плитки, но проникващи дълбоко в съзнанието ти, и не само в него. С всяка секунда виждаш как разстоянието бясно се стопява. Диша тежко. Знаеш, че е близо– по дяволите, твърде близо. Усещаш влагата в дланите си. Изтриваш ги в сочните си, добре оформени, примамващи бедра. Леко забързваш крачката. Кого заблуждаваш, не можеш да избягаш. Или не искаш? Даваш му шанс да те види отзад- в целия ти блясък. Знаеш, че трябва да бягаш. Сега или...
Изведнъж замръзваш на място. Не помръдваш. Гърдите ти ще се пръснат. Играеш си с ножа на съдбата. Но, мила моя, та ти си хванала острието!
А той не спира, ароматът ти го подлудява. Дори в пълен мрак, със завързани очи пак би те открил навсякъде. Мирисът ти го побърква. И неговите ще се пръснат- не гърдите. А за теб е твърде късно, мила моя, шансът ти за бягство от алчните му лапи сега е в близкия контейнер. Вече чувстваш във врата си смразяващия му топъл, влажен, хищен, зверски, зверски възбуждащ дъх. Настръхваш. Всяко малко косъмче по възбуденото ти горещо тяло сочи към него. Той се спира. Ти го искаш. Успокояваш се, но не напълно, почти изобщо. Той е там, не е приключил. Продължава да чака. Надушва нарастващия ти страх– любимият му аперитив. Доближава се и отмества косата от пулсиращата ти гола шия. Леко прокарва влажния си език по нея, а инстинктът, замъглил съзнанието му, крещи- захапи я, куче! Захапи я, псе такова! Какво чакаш?! Но той не бърза – няма за къде. Знае, че вече си в капана. Знаеш, че вече си в капана. Но не помръдваш.
Харесва ти, нали, кучко.