Идеал
Августин Господинов

Много идеализирам жените. Взимам някаква емоция, чакам я да изфиряса, после я отупвам от прахта и я слагам в буркан, който поставям до другите в мазето. Буркани с компоти, буркани с туршия, до тях буркани с време и такива с чувства. Да има, за зимата.
Идеализирах до обяд, а после огладнях. Хладилникът ми е напълно празен и излизам навън, средноуспешно слънце, приятно е, свежо и мирише на дъжд. Отново ме чака Бъргър кинг. Ще почака малко, казвам си и свивам по уличката с проститутките. Обичам да се разхождам там, да ги гледам, понякога да си говоря с тях, друг път да ги отминавам надменно. Не знам какво ми дават, но се чувствам добре при мисълта за плът на една банкнота разстояние. Имам си любима рускиня, която духа страхотно. 3 години излизах с една идеализирана жена и за това време тя не ме е карала да свършвам така със свирка. Рускинята е на около 30, обезформена от курвенския живот, къдрава и с брадавица на бузата, червена коса, сини очи, кофти грим, високи ботуши и къса пола. Хайде да те видим сега, като толкова умееш да идеализираш жените, казвам си и мижа за кратко. Отварям очите си, малко преди да се сблъскаме. Рускинята седи на тротоара без да пристъпя нервно като колежките си. Някак достолепно седи. Заговарям я, няма нужда от въпроси за цената. Вървим редом, ще я заведа у нас. Познава ме и няма проблеми, иначе не се навива. Много мразя секс кабинките. Чекиджийски храмове, само че не мирише на тамян. Затова у нас. Спираме на червено и чакаме да пресечем. На другия тротоар има десетина лица, които ме гледат с подозрение, усмихват се леко или наставнически отвръщат поглед. Това е една от причините да обичам проститутките. Плащам си, за да позволя на живота да ме погледа, както гледа тях. Отстрани, с укор, любопитствто, желание, погнуса.
Всеки има история с проститутка, аз обичам да разказвам моите. Седим на сфетофара и си говорим. Моят руски и нейният немски, нейните кожени ботуши и моето кожено яке, моите 20 евро и нейното тяло. 20 евро и ще си отвори краката пред мен и дори ще е мила, отнасяйки със себе си още една история, още малко тъга и още една погребана ерекция. Ако е в настроение, ще ме остави с усещането за превъзходствто, в противен случай ще ме съсипе. Харесвам рутината, с която рускинята слага презерватива с устата си. Машинални движения, отработени и отлично действащи. Чукам я като тираджия, свършвам, а тя получава поредния престорен оргазъм. Сядам до нея и започвам да се смея. Тя ми казва, че съм бил чудесен днес и само я чакам да си тръгне, за да мога да започна да пиша. Защо го правят, защо са мили? От това ми става гадно. Ако една проститутка е насинена, със сенки под очите и измършавяло тяло, всичко е в реда на нещата. Ако ме гледа с омерзение, когато отивам при нея, когато я обарвам, когато се опитвам да я целуна-всичко е окей. Но усмивките ме съсипват. Карат ме да се чувствам долен, много долен. Усмивките говорят за лудост или много сила- и двете се преглъщат трудно. Рускинята не беше в настроение днес и ето ме, лежа победен. Признавам си, победи ме една проститутка. Лежа и си играя на дежа ву-та. Чакам да стана велик, чакам да започна, чакам денят да умре, а после чакам да заспя. Аритмирам. Всичко около мен е кочина, скована с подръчни средства и опикани основи. Знам, че мога да си помогна единствено сам, но май не се харесвам достатъчно, за да го направя.
Човек може да се опита или да изгради нещо, или да се самоунищожи. Надявах се второто да не е толкова трудно.