Тръпчива роза
Георги Белоречки

С последните си пет лева, два от които взех назаем, ти купих роза - с пулсиращи листа и фалшив мирис, много тръни и тънка снага. Сложих я в черен полиетиленов плик, увита в целофан. Подарих ти я, като я хвърлих на леглото зад гърба ти, докато спеше.
Когато се събуди, все още сънена, се обърна към мен с игриви очи и вдяна тялото си в иглите ѝ. Приближих се до теб, ти се надигна, улови ме за бузите и ме целуна по устните. След което се свлече на леглото и кръвта ти обагри старата ковертюра и розата в игленика, а аз отидох да диря сметка на Бог защо ме дари с теб.
Напразно.
Беше вече затворил.
Остана ми единствено сантименталният вкус на тръпчива роза.