Рицарят на клептоманите
Августин Господинов

Отвлякох книга. Книжле по-скоро, но пак се брои. Беше ми рицарският петък от месеца и решително я спасих от задушната претрупана лавица. Изнизах се покрай леличката от библиотеката доволен, гузен и нетърпелив. Беше любовна лирика с меки корици, жълти страници, гаден шрифт и цена в много стари левове. Заради идеята я гепих, щото ми щукна, че любовта е най-сладка, когато си я откраднеш. А с нея и времето, и цветята, и дъвките от павилиончето. Рицарският петък носи в джигяра си клептоманска любов, това е.
От любовна лирика, оказа се, нищо не разбирах. То всъщност поезията си е една вътрешна шега между влюбени; интимност в малко думи; закодирана красота, която можеш да усетиш, само ако и ти бълбукаш и туптиш. Да, ама аз не само туптях в онзи петък, аз бях аритмирал, пощурял, пощръклял даже. Слепоочията ми бяха тенджера под налягане. Мислите ми бяха в отпуска. Аз бях тинейджърка в цикъл със стая, облепена в плакати на бой банда. И тазманийски дявол бях. И Бамбам. Бесен бях и влюбен, натрапчиво влюбен.
Качих се в метрото, пълно с потънали хора. Всеки в своето море и всички в устата на вагона. Измъкнах книжлето от под ризата, заразгръщах, все някакви изнасилени рими. На девета страница беше поемата „жените, дето съм обичал”. Зачетох се. Изветрели любови в минало време. Някаква муха кацна на страницата, точно до деветката и зачете и тя, нагло. Хлопнах тънките корици и погребах още една навярно любов. Съжалих, че го гепих това книжле. И начина, по който е обичал ония, дето го е писал, съжалих. Извадих си изгризаната от нерви химикалка и написах нещо без рими, на прима виста, направо върху чуждото обичане и кръвта на мухата.

май не е пролетта.
май е жена.
с черна рокля
пусната коса
и малки обици
от дивост.

май е обичане.
крайно и прекалено.
сън, разказан
преди дванайсет.

май е закуска в леглото
писане на есемеси пиян
крива поезия
и въздушни целувки
заради които прозорецът
е винаги отворен.

май е тя.
тя е. май.

Не се подписах. Слязох и се върнах в библиотеката. Оставих книжлето на същото място. Стигаше му толкова – видя хора, отне живот и попи едно клептоманско обичане. Може би някой в своя рицарски петък ще го отвлече отново. Дано моята любов и тогава е в сегашно време.

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.