Писмо с девет послеписа
Стефан Йовчев

Странен живот водих.
Когато бях малък, гледах котка. Една сутрин котката ми просто я нямаше. Баща ми ми обеща, че някой ден ще се върне. Тогава се почувствах също толкова празен, колкото и сега.
След години се влюбих, поживяхме някакво време заедно, а сетне се преместих близо до гробищата. Сам. Оставих любимата ми. Нещата не се получаваха. Всъщност бях толкова нещастен с нея. Не ни беше останало почти нищо в нашата връзка. А бяхме толкова млади тогава.
Една сутрин получих писмо от нея с девет послеписа след него. Сетих се за котката ми и нейните девет живота. Прочетох старателно писмото, а след това всеки един от послеписите.
Нещата, които описваше в тях, бяха отдавна мъртви за мене. Изнизали се като котешки животи. С последен послепис „Обичам те“, като символ на последния ни живот –обичта ни. Толкова бе гибелно да я обичам.
Бърз живот живях. Оня ден бях на 6. Вчера - младок. Днес съм на осемдесет.
Бях на погребението на моята любима. Погребах само нея. Обичта ни бях погребал отдавна.
Поседях шепа време след това. Вятърът подухваше износения ми костюм. Помълчах, както с нея мълчахме последните шестдесет години. Крещящо мълчание. Паметно и нагарчащо.
Обичта, това е споделената смърт, помислих си, докато гледах надгробната плоча. Точно тогава зад нея щръкна котешка опашка.

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.