нощта
Августин Господинов

нощта не мога да заключа в разказ. тя е импулс. инстинкт. допир и целувка.
диалозите ни са интимно мръснишки. еректирали. с разширени зеници, пресъхнали усти и треперещи ръце. абстинентни. споделени и несбъднати. чат във фейсбук и мастурбация. магия, само наша, която понякога остава и когато навън е вече светло.
нощта има лице със замечтани устни. права коса до кръста. големи цици и дупе за пляскане. дъхът й е на бяло боро. и ризата й е бяла. мъжка. с навити ръкави, а отдолу е с черни чорапи, бикини и сутиен. без дантели и без лигавщини.
понякога нощта просто ме хваща за ръката и излизаме. обича да ме побърква. обичам да я обичам. нагло красива е, невинно божествена и недостижимо желана. познавам я. ще ме заведе в някой театър, малко преди да се вдигне завесата и дори няма да й поискат билет. с малките си крачки ще внесе кадифеност в салона. ще седне на първия ред, точно до пътеката, а на мястото до нея няма да се осмели да седне никой.
това е моето място.
аз ще остана отвън, за да изпия патронче с ром и ще вляза, когато актьорите са вече на сцената. без да я гледам ще плъзна ръката си по лявото й бедро. ще усетя как пулсира, как пулсът й се ускорява, как аритмира от удоволствие, как е влажна, гореща, искаща и готова. майната й на постановката, беше обречена. ще се изправя, ще дръпна ръката й и ще я опра на сцената с гръб към мен. ще я съблека и ще опъна косата й рязко назад, така че гръбнакът й да се извие в котешка въпросителна. ще я захапя до кръв. тя ще се изсмее. ще запуша устата й, така че да не диша и да чувам само неравния такт на сърцето й. с дъх, език и устни ще се спусна по настръхналия мъх на гръбнака й. бавно, топло и властно. на колене ще падна и от извора ще пия. ще вкарам пръстите си, езика си, съзнанието си, греховете си и сам ще вляза в нея. до край и оттатък границите на телата. ще отвържа душата си, била бясно куче, и ще я оставя да съблазни нейната душа-кучка. да я обладае. да се слеят. да се заклещят, мамка им, и така да останат.
ще си тръгна, когато салонът е празен, а мръкът полепне. нощта ще избледнее по ръбовете и ще придобие лилави контури. диалогът ни ще завърши с две точки една до друга някъде по средата между рязкостта и безкрайността, която носи на китката си. знам го. ако я изгубя, губя целия свят. ако ме изгуби, губи само себе си..