Путки
Вранов

Вечерта, в която реших, че Маджунов трябва да спре да ми се прави на путка, бях пиян. Взех една лилава тениска, която майка ми беше купила наскоро, скъсах я надве и пробих дупки за очи и една за уста на гърба. Направих си маска. Сложих един обърнат кръст на челото и акронима НДАНП (не давайте акъл на поета) на дясната буза. Нахлузих си я и се погледах известно време в огледалото – осъзнах, че смъкнех ли маската, тя можеше да ми служи като бандана или шалче.
Писах на Маджунов да спре да се държи като пълния тъпак и му предложих да се видим на другия ден, за да му обясня нещо важно. Винаги така им казвам – че имам нещо много важно за казване. Той се съгласи.
На сутринта сложих суитчър и си вързах на врата лилавата маска. Излязох от вкъщи с черно кожено яке, черни дънки и фотоапарат. Качих се в 63 и на слизане изкарах акъла на една баба, докато пробвах за пореден път маската.
Чакахме се пред училище. Закъснявах. По пътя си взех едно патронче водка, понеже очаквах дълъг, емоционален разговор – вечерта си представях как изпивам на екс пред него патрончето и започвам да ръся истини, които да го втрещят и накарат да се освести малко. Вече леко се съмнявах в себе си.
Видях го – беше с гръб към мен и имах време да си сложа маската. Седнах на едни стълби, на пет метра от него, запалих си цигара и извадих патрончето от чантата с фотоапарата. Той ме видя и седна до мен. „К’во става“ - вика. Не отговорих. Пушех си и чаках думите да се подредят в главата ми. Накрая развих капачето на водката, направих малка глътка и му казах:
-Брат, в осми клас никой не беше такава путка. Псувахме се, ритахме се, правехме си мръсно и пак никой на никого не се правеше за повече от ден-два. К’во стана?
-Хората се променят – отвърна ми той.
-Да бе, стига глупости.
Опитвах се да говоря сякаш вината за отношенията ни в момента е споделена – да, и аз му се правех, но далеч не толкова често и за толкова дребни неща. Ала той или не схващаше, или просто отказваше да разбере. В очите му бях не по-малка путка, отколкото той в моите.
-Окей, братле. Повече няма да си се правим. Ние си (имаше предвид мен и още един-двама) няма да си се сърдим за простотии.
Подадох му патрончето и отпи.

*

Наскоро написах едно стихотворение, което се казва “ten meanings of pussy”. Получи се окей – денят беше крив, бяхме само аз, Пешо Попов и Стунджакиса. Бягахме от последните три часа, за да пием бира на един покрив. Обаче беше студено, а чувството, да съм се чупил от даскало, за да не правя нищо, ей така, да си губя времето просто, ми е крайно противно. Или ще се напием, за да се смеем, или ще се напием, за да има разговор. Не се смяхме много и разговор нямаше, аз си държах ръцете в джобовете и дишах в якето.
Час и половина, да кажем, съм го мислил това стихотворение, накрая извадих един лист и го записах. Както казах, получи се окей. Все трябваше да съм свършил нещо тоя ден.

*

Оня ден пиех бира със Стунджакиса и Ния – бяха ни изгонили от аварийките, затова седяхме на една маса на третия етаж и си сипвахме в стиропорени чаши. Шегувахме се, че сме си взели двулитровка мокачино. Ния ми съобщи:
-Утре вечер ще ходя на соларкристмас. Пайка ще ни вкара безплатно.
Посрещнах новината отвратително дори за собствените си стандарти – малко по малко побеснях и се постарах да я накарам да се чувства възможно най-виновна. Задето ме заебава, задето ще си прави кефа някъде без мене, задето ще се напие и кой знае какво ще ѝ се случи.
Тя се разплака. Каза, че и без друго трябвало да се прибирам и че така или иначе било цели трийсет лева, което ме ядоса още повече.
Тя отиде до тоалетната, а Стунджакиса си разля чашата с мокачино на масата. Бърсахме я със салфетки с рекламни щампи на някакъв ресторант.
Като се върна, не можех да я гледам. Казах ѝ нещо ядно и тя си тръгна разплакана.
-Брат, кофти ми става, като гледам как се държиш с нея – каза ми Стунджакиса. - Не я ли видя, че плаче?
-Видях я.
След малко при нас дойдоха Никол и Веселин. Тръгнаха си, като разбраха, че не ни се става от масата и съответно няма да отидем с тях в еди-кой си бар.
Ебати путките.

*

Преди известно време с Боги снимахме монолог, който бях написал и кръстил „Путки“. Казах му каква ми е идеята – бял или черен фон, маса, стол, бутилка водка и чаша на масата, както и купа с лед. Нечия ръка се появява в кадър, сипва водка в чашата и слага няколко кубчета лед. После влизам аз, сядам на стола, отпивам, оставям чашата пред себе си и започвам да редя: „пълните путки сте всичките...“
Уговорихме се за една събота. Предишната вечер бях пил и имах отвратителен махмурлук. Взех си една бира, която се надявах да го притъпи, плюех по спирките и псувах на глас пред Ния.
Получих смс от Боги: „носи си водката и чашата“. Имах точно шест кинта, а главата не спираше да ме боли. Стомахът ми се преобръщаше.
Наложи се да направим лека промяна в сценария – вместо водка, чаша и лед, на масичката сложихме едно стъкло Загорка. Още четири стояха на една пейка в другия край на стаята. Един приятел на Боги се появи в кадър, отвори ми Загорката, после се появих аз, седнах на стола и отпих от нея.
Махмурлукът внесе доста реализъм в монолога, който си беше чисто мизантропски. Нужни ни бяха поне шест опита, за да се получи както трябва. На петия Боги каза:
-Не ми се мисли какво щеше да е, ако го снимахме с водка.
Заснехме го в една стара сграда в центъра – там той ходеше на актьорско майсторство. След нас репетиция имаха малките.
Две седмици по-късно Боги сглоби кадрите, сложи надписи в началото и качи клипа във фейсбук. За три дни получих 60 лайка. Един симпатяга, свирещ на пиано, имаше 200.
Полудях. Казах на Боги да разкара клипа.
Пълните путки бяха всичките.

*

Тази сутрин се събудих, станах от леглото и тръгнах към банята. В коридора спрях, за да се погледна в огледалото. Бях путка. Лепкав и бледорозов. Клиторът ми възбуден, а срамните ми устни надебелели от многото мастурбиране.
Откачих огледалото от стената, отворих входната врата и го запратих надолу по стълбите.

Коментари

ebati talanta

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.