Алкохол
Де Нада

Пак пия. Бира, вино, водка, ром, вече дори не ги различавам. Както и лицата ви. Все същите. Всяка вечер, с всяка глътка, вие мен поглъщате, аз – следващата чаша. С поредната ставате по-добър събеседник. Кои сте всъщност, не ме интересува. В сърцето ми винаги оставате фалшиви. С думите си, с поведението си, с ласкателствата си. Алкохолът изтрива тази маска и остава само първичното. Него търся. Устни, две ръце, два крака и между тях пишка. Отговаряте на тези условия? Алкохолът ще се погрижи за останалото!
Това му е работата. За това съм го наела... заради това съм го поела. Той работи и за двама ни. Не ми го отнемайте. Не дърпайте чашата от ръцете ми. Той ми трябва. Иначе няма да ви изтърпя. Иначе ще се замисля за дъха ви по кожата си. Иначе ще видя лукавата усмивка, докато прокарвате ръце по бедрата ми или противното смигване на приятелите, като ме изнасяте от бара. С него даже няма да забележа плешивото теме или ръста ви. Няма да ми пука, че ме завличате в някой вход, разкопчавате си ципа и ми натискате главата надолу. Тя вече е изпразнена от смисли, има само алкохол. И дълбоко гърло.

Затова се напих така, затова излезнах от бара, затова и клекнах. Защото е по-лесно. Да сe самонаказвам с размазана сперма по лицето от някой непознат, отколкото да се срещна със страховете си. Да погълна чуждата гняс, за да забравя своята. Тя да запуши болката и да изтрие сълзите, които така и не съм изплакала.
Защото да плачеш е слабост. По-добре лапай пишки.