нощта
Августин Господинов

нощта не мога да заключа в разказ. тя е импулс. инстинкт. допир и целувка.
диалозите ни са интимно мръснишки. еректирали. с разширени зеници, пресъхнали усти и треперещи ръце. абстинентни. споделени и несбъднати. чат във фейсбук и мастурбация. магия, само наша, която понякога остава и когато навън е вече светло.
нощта има лице със замечтани устни. права коса до кръста. големи цици и дупе за пляскане. дъхът й е на бяло боро. и ризата й е бяла. мъжка. с навити ръкави, а отдолу е с черни чорапи, бикини и сутиен. без дантели и без лигавщини.
понякога нощта просто ме хваща за ръката и излизаме. обича да ме побърква. обичам да я обичам. нагло красива е, невинно божествена и недостижимо желана. познавам я. ще ме заведе в някой театър, малко преди да се вдигне завесата и дори няма да й поискат билет. с малките си крачки ще внесе кадифеност в салона. ще седне на първия ред, точно до пътеката, а на мястото до нея няма да се осмели да седне никой.
това е моето място.
аз ще остана отвън, за да изпия патронче с ром и ще вляза, когато актьорите са вече на сцената. без да я гледам ще плъзна ръката си по лявото й бедро. ще усетя как пулсира, как пулсът й се ускорява, как аритмира от удоволствие, как е влажна, гореща, искаща и готова. майната й на постановката, беше обречена. ще се изправя, ще дръпна ръката й и ще я опра на сцената с гръб към мен. ще я съблека и ще опъна косата й рязко назад, така че гръбнакът й да се извие в котешка въпросителна. ще я захапя до кръв. тя ще се изсмее. ще запуша устата й, така че да не диша и да чувам само неравния такт на сърцето й. с дъх, език и устни ще се спусна по настръхналия мъх на гръбнака й. бавно, топло и властно. на колене ще падна и от извора ще пия. ще вкарам пръстите си, езика си, съзнанието си, греховете си и сам ще вляза в нея. до край и оттатък границите на телата. ще отвържа душата си, била бясно куче, и ще я оставя да съблазни нейната душа-кучка. да я обладае. да се слеят. да се заклещят, мамка им, и така да останат.
ще си тръгна, когато салонът е празен, а мръкът полепне. нощта ще избледнее по ръбовете и ще придобие лилави контури. диалогът ни ще завърши с две точки една до друга някъде по средата между рязкостта и безкрайността, която носи на китката си. знам го. ако я изгубя, губя целия свят. ако ме изгуби, губи само себе си..

Коментари

Само като прочета "кадифено" и няма как да се съмнявам в мнението си, че и останалите комбинации от букви са лайна.

чети внимателно. "кадифеност" е по-друго от "кадифено". и не забравяй да пуснеш водата.

страст. лъст. пошлост. катастрофа. непокорна безбрежност, лъхаща от всеки един звук, всяка една дума.. тривиално е, та дори нелепо, да "заключа" пулса, бушуващ в гърдите ми след третия прочит в един незначителен коментар. история, врязваща се във всяка една клетка от тялото ми по странен, но тъй истински начин. сякаш бях копняла за този разказ, отдавна преди да го прочета. дузина думи, придали смисъл на отминаващия блуден ден. ах, благодаря!

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.