The human project
Августин Господинов

Прибирам се някъде по обяд, опустошен, изнасилил нощта, раздран от ноктите й, с разкопчана риза и следи от червеното й червило по яката. Седя срещу огледалото в спалнята си. Ще пиша, докато не заспя, ще гледам остатъците от себе си и ще пиша. Съзнанието ми отново ще изпита оргазмите, но по-интимно, по-чисто, без чувството за тъга. Очите ми тежат, но ще пиша сега, преди водата да измие мръсотията от тялото ми, а сънят да отнесе мръсотията от душата ми. Това не е любовна история, но е история за любовта. За мъжете и техните потни желания и жените, обвити в котешката си порочност.
Предишната вечер взимам бърз душ, излизам от банята, съвършено обръснат, с коса, пригладена надясно. В движение обувам черен панталон, нямам време да изгладя ризата си, предпочитам да съм небрежно измачкан пред това да закъснявам. Закопчавам и последното копче, черна вратовръзка, единичен възел, а отгоре черно сако, разкопчано; Givenchy Very Irresistible, обилно; лъснати черни обувки, изострени; поглед в огледалото, аз. Във вътрешния си джоб имам презервативи, черно домино и кутия цигари. Оставям доминото върху леглото си и излизам. Тази вечер нямам нужда от маска.
Решавам да повървя. С лявата си ръка държа бутилка оукхарт, дясната съм прибрал в джоба си, гледам напред, раменете ми са изправени. Усмихвам се и мисля за нея. Всеки неин поглед прави играта по-красива. Стела потопи много мъже, но когато я срещнах, вече бях потънал. Останала беше само моята безплътна походка.
Звъня на вратата й, отваря ми по хавлия, поръчали сте жиголо, казвам, да, точно ми се хапваше младо телешко, отговаря. Правя по едно Куба Либре и оставям бутилките във фризера, докато тя суши черната си коса. Махам вратовръзката си и разкопчавам последното копче. Малко въздух преди първата ми глътка. Жаден съм, а алкохолът е вкусен почти колкото смуглата й кожа. Виждам всичко черно и бяло. Нейните очи и моята риза.Моето сако и нейната душа. Думите ни.
Разказва ми за някаква журналистка, която иска да ме чука, без да ме е виждала. Браво, казвам й, добре ме описваш. А после още разговори за жени и мъже, за филми, картини, Тома Марков и друга поезия, за нейните глезени, за рокли – да, определено черна. Нов ром с по-малко кола. Не гледай, казва ми, докато се облича. Смея се, надзъртайки между пръстите си. Стела рисува себе си. Не е маска, просто нейното най-мое аз. 13 сантиметрови черни токчета с червена подметка, сатенени черни чорапи, дантелени жартиери, черни бикини, сутиен без банели, пола с висока талия и бяло бюстие, перлени обеци, червено червило. Достатъчно смела е да носи червено червило всеки ден. Целувам парфюма й наум. Тръгваме.
Изпивам остатъка от бутилката на екс, тя ме държи под ръка, а аз държа да пътуваме с метрото. 3 спирки, в които срещам стар познат, фотограф от списанието, в което работех. Прави ни снимка в претъпкания вагон и в миг се изгубва между зяпащите ни лица. Майната му, в снимките няма живот. Тя обаче е жива, усещам я в артериите си. Значи и аз съм жив.
Подавам й ръка, когато слизаме, и малко след това сме на опашката пред клуба, който ме направи такъв. Охранителите ме познават, минаваме отстрани, аз плащам входа за двама ни, а тя оставя пролетното си палто на гардероба. Пак ме хваща под ръка, само че този път по-силно. Развеждам я. Сядаме в залата с басейна и паля цигара, за да я предизвикам. Приема го лично, сваля си бикините и разтваря коленете си. Аз съм кръстосал своите, прегръщам я и оставям дима да флиртува с раменете й. Пред нас минава жена в кожен костюм, с дълги, садистични крайници и пробождащи очи. Коленичи, поглежда ме и впива езика си между разтворените крака на Стела. Малката кучка нарочно обръща лицето си към мен, така че да виждам как жилите на врата й предусещат оргазма й. Очите й са затворени, понечвам да ги целуна, но оставям импулса да отлети. Свършва и отпраща кожената лейди. Лиже по-добре от теб, казва. Приемам го лично и запалвам нова цигара. Ром. Музиката тупти в костите ми, докато пръстите ми проследяват котешката извивка на гърба й. Тя потрепва, притворила очите си. Побеснявам. Искам да усетя как изпълвам всяка малка гънчица от все още пулсиращото й тяло. Внимателно поставям глезените й в улеите на овехтял гинекологичен стол. Стела наистина има прекрасни глезени. Изяществото е нещо вродено,а не придобито. Свършвам в нея и разкопчавам още едно копче на ризата си.
Между 2 глътки ром вкусвам млада и стегната испанка с момичешки устни и 35-годишна берлинчанка с пирсинг на клитора и бели, натежали бедра. Следващата глътка отпивам малко преди жена на около 50 в латексова рокля и сухо тяло да ме прикове на металното легло и да обязди езика ми. Обичам сладостта на рома и тръпчивите сокове на нощта.
На съседното метално легло Стела духа на някакъв. Гледа ме в очите и стиска още по-силно кура му. Оставя го малко преди да свърши. Измий се, иначе няма да те целуна, казва ми. Обичам я. Плътно и безплътно, прозрачно понякога. После всичко се слива. Голота, пот, еректирали мозъци, електро, кожа, латекс, вериги,болка, самота. Позволих на тъмнината да ми я отнеме, преди да потъна отново. Нощта е блудница на средна възраст. Най-тъжната възраст за една блудница.