Cu
Георги Белоречки

Продължих към изхода на тунела, фигурата ѝ добиваше все по-плътни контури. Очите ми режеха мрака, изкарваха гънките ѝ от впитите дрехи, на острите ѝ токове подострях резеца си. Приближавах я с всяка крачка и скоро щях да стигна до лицето. Спрях до нея и я улових за лакътя:
- Къде е?
- Наблизо. Последвай ме.
Поведе ме по тясна пътека, покрита с борови иглички. Гората отнемаше с могъщата си корона сенките ни. Следвах дългите ѝ крака с невярна бяла плът, изплезила се на кръста. Вървяхме близо два километра, потънали в нощна влага и несигурност. Изведнъж гората свърши. Пред очите ни зейна откритият рудник, раздрал земята, отворена рана в плътта ѝ. Посочи ми малък осветен фургон и влязохме вътре. От запрашения му прозорец се виждаше ръбът на пропастта. Плужест охранител седеше вътре и понечи да се ръкуваме, когато влязохме. Не отвърнах. Не бях дошъл да му искам ръката. Обърнах се към нея:
- Прекрасен е, единствено плужекът е ненужен. Но той може да си допълзи там, от където е дошъл, нали така, трътльо ?
Свинските му очички прeмигнаха и след секунда ги нямаше. Останахме сами. Първа нощ над медния рудник, далеч от застеналите околоградски полета. Далеч от пръстена на околовръстния път, затворил и задушил предбрачно целия полис. Над болката на една земя. Изцерение няма. Дръпнах я към себе си и ударите на сърцата ни рикошираха. Мръсна втора брачна нощ за две души получили единствено мръсните ризи на ближните си. Сега ги разкъсвахме поединично, като късове месо, и ги хвърляхме в пещта, подкладена от луната навън.
Вкарах ѝ го озверял и изчезнах в недрата ѝ. Влагата ѝ ме погълна и падането не бе болезнено. Трупчетата, които държаха фургона, потрепериха и полетяха с нея към дъното на рудника, където се бе събрала вода. Последен свободен полет. Последна нощ преди да скъсам пъпната връв. Последни часове, в които дишам и живея в и с тъканта на друг.
Родих се 3 кг. 548 г.
От радиото звучало „Пуста младост, милай мамо, не се стига”.

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.