App за проститутка
Георги Белоречки

Дните дори на най-големия скапаняк са изпълнени с малки поводи за гордост. Аз си имах един такъв до скоро. Никога не бях ходил на проститутка, въпреки всичко онова, което бях и не бях в женските очи. До онзи ден. Случи се така, че приятелката ми подари смартфон. Два дни по-късно, както си сърфирах на телефона, прочетох, че не човекът, а технологията движи историята. На третия ден необратимото се случи. Дойде с потни подмишници, лош дъх и липсващ кътник.
Надянахме се в някакъв гараж в Редута, пълен с латексови кофи, захвърлени черчевета и чугунени радиатори. Паяжини се оплитаха около устата ми, потният ѝ гъз пълзеше в ръцете, курът ми се стъписваше от мисълта, че е с курва. Като торент, теглен от чужбина, скоростта падаше и се покачваше, без да изчезва съвсем, докато не свърших мъчително, на 100%. Изтиках я от себе си, а тя падна и заклещи гъза си в десетлитрова празна кофа от латекс, откъдето заприлича на огромна сгъната ножица с бедра, загубили якостта си. Изхрачих се на пода, хвърлих ѝ петдесет лева и затръшнах раздрънката метална врата по вика ѝ „помогни ми да изляза”.
На път за вкъщи спрях на една бензиностация да се изкъпя. Заключих вратата, съблякох се, взех душа от малката омърляна мивка и се заполивах. Затрих се с всичката тоалетна хартия, която намерих и запуших кенефа. Нека и на тях им е гадно, задето ебах проститутка.
Прибрах се в квартирата на приятелката уморен и гладен. Посрещна ме усмихната, от вратата скочи на врата ми и ме попита дали не съм искал да ми сложи някоя нова апликация на телефона. Не, мила, благодаря, по-добре хвърли някое яйце в тигана за вечеря. Вече имам апликация за проститутка и дори не знам как ще я изтрия. Погледах я докато готви, вечеряхме мълчаливо и я поисках. Изчуках я отзад, изчаках я да заспи и си излязох без да се върна.
Технологията понякога обърква човека.