All inclusive
Августин Господинов

Аз съм един загниващ дънер, тънещ в безразличие, пуснат по течението на живота. От младостта си помня само зверските си ерекции. Постоянни, болезнени и крайни. Караха ме да се впускам в дъната на дните, да изстисквам нощите, да целувам, да хапя, да дишам, да се раждам и умирам, да презирам...
Не мислех за друго. Всъщност друго просто не съществуваше. Бях обсебен от намирането на нови гробове, в които да погребвам желанията си. Когато вървях по улиците, си представях с какво бельо е всяка жена, с която се разминавах, дали е бръсната, набола или с оформен триъгълник; дали отдолу е като малко момиченце, тясна и приканваща, или устните й биха ми ръкопляскали за добре дошъл; дали духа добре, а дали духа изобщо, а дали гълта... Не поглеждах лицата, нямах нужда от лица.
Бях обсебен. Беше петък. Исках плът, нова, непозната, еднократна. Дори не разлистих телефонния си указател. Допих останалия до леглото ром, облякох се и излязох. Вървях, докато неоновият надпис не запулсира в слепоочията ми. ALL YOU CAN DRINK ALL YOU CAN FUCK. Две изречения, които предизвикваха неутолимостта ми. Моят порочен рай работеше денонощно, без почивен ден, срещу скромните 99 пари. Портиерът ме познаваше, отвори ми вратата и взе якето ми. Даде ми номерчето от гардероба, а аз му дадох 100 на цяло, влязох и изпълних дробовете си със спарения курвенски въздух. Във всички бардаци е един и същ. Когато съзнанието ти не е чисто, чистият въздух може да те убие.
Знаех етикета. Още беше рано и имаше десетина момичета, които танцуваха върху подиумите с пилоните. Познавах повечето, чукал съм всички. Млади жени, увиснали от полуфабрикати и полуживот. Лица, които няма да трогнеш, тела, които няма да задоволиш. Танцуват машинално, вещаейки поредното безоргазмено ебане. Работата на всяка от тях е да ме изтърпи върху себе си, безропотно стенейки. При курвите няма изненади. Не се питаш с какво бельо е или дали е бръсната. Виждаш всичко и намираш покой. Неизвестностите на путките ме побъркват.
Първи кръг. Мария, на 21, българка, красива и все още неизносена, с големи меки гърди и бодящи шепите ми зърна. Българките по принцип не се чукат с българи, защото българите са лайнари. Разбирам ги. За мен винаги правят изключение. Водим небрежен разговор, докато се събличам върху леглото. Слага ми презерватив и ми духа, съсредоточено и безстрастно. Качвам се върху нея. Гледа настрани, по-скоро за мое, отколкото за нейно удобство. Обожавам целия ритуал. Свършвам, тя сваля презерватива ми с мокра кърпичка и ми предлага да си взема бърз душ. Не, Мария, не искам да те отмивам от себе си, ти си толкова истинска в своята престореност. Обличам се, тя обаче отива да измие себе си от мен, защото аз съм толкова престорен в своята истинност.
Сядам на бара до Ина, салонната управителка. Тя е пич, познаваме се още от времето, когато всичко там ме изненадваше. Задавах много въпроси, неудобни и крайни, които шокираха само мен. Сега вече е просто рутина. Знам как се влиза в бизнеса, знаем и че не се излиза от бизнеса. Формалностите оставям на нея. Тя не се чука за пари, занимава се с момичетата, с документите, с полицаите и емиграционните. Пием ром без лед. Казва ми, че във вечерната смяна има 2 нови, които трябва да пробвам - румънка и унгарка. Ина наистина е пич.
Още ром и втори рунд с анонимна боливийка, мокри кърпички, мълчание, ром. Момичетата се сменят. Хващам една от новите, веднага след като излиза. Чукам още неразработената и за вечерта путка върху комплект чисти чаршафи. Прекалено стерилно е, спирам, обличам се и си тръгвам просто заради удоволствието да не давам обяснения. Свирка с презерватив, секс с презерватив, чекия с презерватив, желания с презерватив, спонтанност с презерватив. Арогантността, мисля си, също трябва да влиза в all inclusive-a, но винаги с презерватив. Навън неоновият надпис дращи неосветения тротоар. Колко можеш да изчукаш и изпиеш, не е въпрос на неутолимост, а на душа - без презерватив.