Сън в съня
Георги Белоречки

Сърцето ѝ седеше свито. Седеше и мислеше. Светлините на таксито описваха гладкия асфалт и острите бордюри. Скоростта не се усещаше в просналата се мъгла, сякаш пътуваха към ядрото на гъст каймак. Цяла нощ бе танцувала, тялото ѝ неволно докосвало чужди мъже, усмивката ѝ оживявала в непознати лица. Чувстваше, че не принадлежеше на себе си. Нито на тълпата. Нито на него. Принадлежеше единствено на любовта си.
Колата намали и спря пред дома ѝ. Сепна се отведнъж и бързо отброи на таксиджията пет лева. Плахо отвори входната врата и се захвана с нелекото стълбище. Задъхваше се, но не от цигарите. Дробовете ѝ сякаш не дишаха познатия въздух. Нощта носеше странен, непроветлив дъх и спускаше було на отчуждение над всичко.
Влезе тихо в апартамента. Остави чантата си на дивана, обиците на масата. Очите ѝ шареха по стените. Не ги виждаше, беше твърде уморена. Искаше сън. Толкова силно, че не можеше да го получи. Запали всички лампи и отиде в банята, за да махне спиралата от миглите си. Свърши го бързо и механично. За миг се успокои.
Излезе на балкона и запали цигара. В дима живееха скрити спомени. Щеше да го сънува, той нея също. Пуши до половината и метна угарката в празната саксия. Притвори хубаво вратата по себе си и дръпна пердето. Дрехите ѝ се спуснаха от тялото. Голота обсипа с възбуда празната стая. Покри я с нощничката си, от която се смееха анимационни герои. Чувстваше се удобно в нея. Всъщност чувстваше се прекрасно в нея. Дали не бе все още дете ? Не. Бе жена и я болеше. Няма първи, нито втори път, жените винаги ги боли, помисли си, и се закъта като малко пале в завивките. Липсата изсмукваше топлотата ѝ.
Заспа дълбоко. Усети ръцете му около кръста си, стисна възглавницата силно и изрече нещо в просъница. Прегърна огромното разстояние, което ги разделяше, и стопи времето в прегръдките си.