На тъмно
Георги Белоречки

Затворил съм се в малката абонатна на минус втория етаж. Взел съм един люлеещ се стол, малко салфетки и лаптоп. Имам 40 минути да свърша каквото имам за вършене – толкова е живецът на батерията. Нагласям монитора хубаво и разкопчавам ципа. Днес съм на някакво немско порно със стари лелки. Затова пък момчетата нямали и двайсет, поне така пише в описанието на торента. Окей. Не ме интересува. Аз съм си платил за лелките.
Тъкмо започвам да го мачкам, когато майка ми се обажда. Сега да не си помислите нещо - отдавна не живея с родителите си. Всъщност са ми съседи. Аз съм в гарсониерата, те в тристайния на същия етаж. Въобще, мръсна посткомунистическа идилия. Каквото и да правя, все някой разбира.
От страх започнах да се крия в абонатната. Обзавеждам я по малко и тайно. Лъжа майка си и баба си, баща ми не го интересува. Той отдавна е бракуван. Аз досега съм стигнал до четвъртия кръг на ада и вече почвам да губя надежда. От прекомерна майчина любов и загриженост стигнах до всевишата чекия. А някога не беше толкова зле.
Имах приятелки – не ги одобриха. Минах на курви – надушиха ме (а и ме държаха в малкия си джоб със сметките за тока и парното). Реших да открия пословичното момиче, мечтата на всяка свекърва – намерих я. И я изядоха с дрехите. И така пропаднах – на минус втория етаж. Сега по цял ден ходя до магазина и угаждам на двете най-близки жени в апартамента до нас. Калкулирал съм времето така, че на отиване и връщане губя средно по пет минути, за да ударя една бърза в абонатната, преди да се кача и оставя лука, кервиза, доматите или друг някакъв поръчан зарзават. Говоря малко, използвам само прости изречения. Страхувам се за живота си, но няма към кого да се обърна за помощ. Няма ли горещи линии за тормозени мъже ? Няма ли един приятел да слезе долу, да си ударим по една злобарка и да му излея всичко насъбрано наведнъж ? Няма ли, няма ли, няма ли...
Няма!
Затварям телефона. Да съм вземел и две глави чесън. Мама му д'еба! И тая чекия отиде в канала. От радиото кънти „Набивам ти го и си легам” на врачанска банда, а аз решавам да се задоволя, онанирайки в чуждо мазе. Нека светът разбере за моята болка! И знаете ли, трябва да забранят продажбата на салфетки на лица под осемнайсет години, а не алкохола и цигарите. Защото вижте докъде се докарах... или докъде ме докараха.