Легло в хотел
Георги Белоречки

Изтиках се от леглото по-трудно от запречил се сутрешен гурел. Не бях сам. Подпирайки се да се изправя, ръката ми потъна в нещо меко. Не бе възглавницата, нито дюшекът. Вдигнах чаршафа и, слава богу, подаде се женско дупе. Прилично, по мой вкус, събрало лъчите на лятото, но и приютило малко сланинка за зимата. Усмихнах се, стана ми охотно. Явно и на пияна глава не губя вкус.
Лицето ѝ остана скрито под завивките. Не исках да я поглеждам. Харесваше ми да съм сам в стаята с анонимен женски гъз. За нея също бях анонимен гъз с отлежала в лоното на брака ерекция. Хубаво вино с рекламиран вкус. Вино от малките супермаркети. Средностатистическо вино, със стабилни доходи, просторна къща, две деца и все още ненапълняла жена. И все пак без вкус.
Не знам защо така се случи. Как губи човек аромата, какво го напуска и какво се вселява у него без да попита ? Имах всичко, а се занимавах с безразборни връзки. Връзки, с които и обувките не можех да си вържа, без да се препъна преди това в износената инерция на живота си.
Отначало започнах с тайни срещи веднъж в седмицата. Но скоро не ми стигаше. Удвоих, утроих срещите. Винаги различни проститутки, винаги пиян. Превръщах се в анонимен алкохолик в собствения си дом. Не чувствах да съм женен. Не се чувствах дори баща. Исках единствено да чукам. Жена ми беше подготвила изненада за рождения ми ден, а аз дори не знаех на колко ставах. Не виждаше ли ? Не можеше ли да ме спре ? Бях се засилил към нещо, към огромна подводна скала, която ме дебнеше под вълната, за да ми счупи главата. Чакаше ме да се ударя челно в нея като орех без обвивка, ядката ми да се пръсне из морския пясък. После някой да ме събере от брега и натика в пясъчен часовник, негоден да отброява времето.
Реших да спра. Трябваше да спра. Не заради тях, заради себе си. Заоглеждах се, за да намеря чантата си. Бръкнах в нея, извадих пистолета и насочих дулото към главата. Изстрелът прокънтя като гръмотевица. Не дочаках да видя как кръвта ѝ се стича по пода, но ми хареса полетът на перушината от възглавницата.
Скапани курви, скапана похот. И какво от това, че имам пистолет?

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.