Клише
Августин Господинов

На Сузи, която не ми позволи да открадна историята й.
Понеделник вечер е и не мога да заспя. Апартаментът ми е пропит с анонимността на хотелска стая. В слепоочията ми тупти изветряла емоция, пръстите ми са сковани, очите ми отразяват пламъците на свещите. Не трябва да ставам рано, нямам лампа, за да чета, нито ром, за да мечтая. В хладилника ми е останал един последен буркан кисели краставички. Изпивам целия сок, слагам си коженото яке и излизам да се саморазправя със съдбата, че не ми е орисала нещо вълнуващо днес. На съседната улица има бар. Прозорците са наполовина заковани, чувал съм, че преди е бил бардак, а сега там се събират застарели западноберлинчани, педерасти, травестити, поети и квартални пияници. Дано тази вечер няма поети.
Влизам и сядам на висок стол до жена на около петдесет с къса руса коса. Пуша бяло Боро и пия бира. По принцип не пуша и не понасям бира. Вадя няколко намачкани листа и започвам да пиша. Най-лесният начин да накараш жена в бар да те заговори. Химикалката ми раздира белотата на хартията, докато любопитството раздира душата й. Пиша за нелепостта, самотата и жените за еднократна употреба. Барът е бодящо кичозен, кадифени дамаски, коледни лампички, картина на лъв със златна барокова рамка, изкуствени цветя и всичко това обвито в лютив тютюнев дим. Отпивам от бирата си и паля нова цигара. Предлагам една и на дамата, тя не пуши, но няма проблем с моя отскорошен навик. Наздраве, а после се представям.
До мен седи Сузи, средностатистическа жена, чието лице не бих запомнил, отскоро вдовица и само още едно питие я дели от това да се разплаче. Двоен ром за нея, казвам на бармана, и още една бира за мен. Тя неловко опитва да контролира разговора. Какво търся в този бар, често ли идвам, писател ли съм, имам ли муза. Въпросите й увисват във въздуха. Не съм тук, за да разменяме реплики машинално. Именно машиналността ме доведе дотам, да търся случайни хора в понеделник вечер, да пуша бяло Боро и да крада истории. Сузи, тук съм, за да те съблека, да те почувствам, а после да те разпъна на измачканите си листа. Говори, по дяволите! Вкопчи се в мен, крещи, дери, захапи тъмната ми кожа, но не преглъщай сълзите си. Не? Ето ти тогава моята история, машинално, заради анонимното удоволствието да си слаб пред непозната жена. История, която завършва с многоточие, защото точката е нещо грозно, крайно и самотно.
Пропилявам живота си, но това не ме тревожи. Роден съм не по мое желание. Живея не по мое желание. Ще умра не по мое желание. Никога не съм намирал смисъл, отдавна не го и търся. Хората продължават своите безстрастни животи, а аз се разбивам на все по-малки парчета. Поглеждам часовника си. Прекалено рано е и още съм жив. Няма пейзаж, няма лято, зима, слънце или дъжд. Няма я. Само аз, сам аз. На нея не й пука. Или й пука. Няма значение, защото не е тук. Лудата кучка покорява света. Аз не харесвам този свят, казах й веднъж, и затова й го оставям...целия. Нямам претенции към никого и нищо в него. И себе си не харесвам, към себе си също съм безразличен. Ако нямах семейство, вероятно щях да съм заминал някъде. Нямаше да мога да се спася, от нея не можеш да се спасиш с бягство. Не можеш да се спасиш и с търпение. Не можеш да се спасиш като цяло. Тя е рак на сърцето. Изяжда всичко туптящо в мен и от ден на ден ставам все по-спаружен. Добре, че има ром, за да се хербаризирам.
Сузи слуша красиво. Поръчвам си двойна черна хавана. Първата глътка изгаря гърлото ми и разстила топлината си в трахеята ми. Втората е безлична, леко солена, като сълза. Ром в женски род. Цигарата, забравена, пари пръстите ми. Горчилката не се лекува с ром, нито с друга жена, нито с много други жени или с целия ром на света. Горчилката остава и в такива моменти се питаш колко, по дяволите, трае сега...
- Ти си клише, казва ми Сузи. Съпругът ми е мъртъв.
Впивам устните си в нейните и ги захапвам до кръв.
- Смъртта е клише, а аз все още съм жив.

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.