Бяс
Георги Белоречки

Ах, бесува кръвта ми щом те видя! Всеки поглед, всяка моя мисъл теква по чорапогащите ти, търси бримката на раздора, да се шмугне в нея и да обърне колата. Къде е малкото камъче ? Ти си малкото камъче, а аз се задавих от любов, навярно.
Мисля за теб, както мисля за земята, за всяка божа твар, далечна от човека. Пазя те дълбоко в себе си, галя ръката ти от нужда за допир и очите си закривам, за да не стъпя накриво. Важна си за мен, както песента за славея, както боровинката за мечката, както обичта за човека. Забравям гласа и очите ти, помня само как си до мен. И от друго нужда нямам. Нямам нужда от думи, спорове, истини – само от Човек до себе си. Толкова стига. И циганин да свири нейде на цигулка. Не повече. С любов и песен на сърце всяко място е дом. А ние сме пътници. И ако някъде напред, по пътя, с тебешир неравно изписано видиш „обичам те”, знай, подсвирнал съм си някъде и някое дете взело, че го написало.