Скот
Георги Белоречки

Когато съм тъжен, се прибирам вкъщи. Пускам компютъра и влизам в раздел ХХХ. Разглеждам предложенията за деня, след което се връщам назад във времето, някъде около 4000-та страница след Новия Милениум, където се таи първата мастурбация, първият образ превърнал детската чурка в байконурка. Отпускам се на стола вчленен и се оставям на проблемите, за да не ми натежат. От стола по-късно се местя на леглото и започвам да мечтая как златно кюлче се стоварва пред краката ми. Ама де ти такъв късмет, де ти...бленувам яхти, цигани да свирят окачени на спасителните пояси, бели кълки на палубата и дебели пури. И ми цъфва от радост душата. И точно тогава майка ми отваря вратата:
- Гледай, ‘начи, пак се размечтал нашият! От колко време ти казвам да си намериш
жена? Айде, ставай. Отиди да обелиш малко чесън за таратора. И баща ти каза да лъснеш плочките в банята преди да се е прибрал.
Дотук с отвлеченото щастие. Майка ми успява да скъса всеки хубав миг...на Ахилесова ми пета. Влизам в кухнята и баба почва:
- Айде бе, Павле, петима Петко не чакат. Почвай да белиш, какво се оглеждаш.
И какво си се навъсило такова, я се усмихни малко. Тебе затова никоя те не ще. Пуу, Елке, къде го роди такъв боцуняк!
Вземам чесъна и мълчаливо почвам да беля. Отяде ми се съвсем.
Баща ми се прибира от работа. И той мълчи. И той няма какво да каже. Единствено телевизорът го разбира, след като старият успешно премина цифровизация. Дръпва ме встрани, за да съм му помогнел в гаража.
Слизаме по стълбището, задръстено от повехнали палми, избушени дивани, седалки от тоалетни чинии, сателитни чинии, килими, китайски рози и сие. Панаир на забравата. При толкова нещо за гледане, приказките помежду ни са излишни. Отваряме вратата на гаража и баща ми вдига капака на колата. Гледа двигателя, забърсва с измърлян парцал, после го захвърля, отива отзад, прикляка, заляга, чука по гърнето и се връща.
- Айде да ходим да ядем – ми казва след инспекцията.
- Е, хубаво де, тате, а за какво слязохме изобщо в гаража ?
- Ей, и ти се извъди голям умник бе, бетер майка си и баба си – спира, поглежда към
насипания оня ден чакъл и се изплюва – Недоносче! Как ще си намериш някоя да те гледа и търпи, направо не знам! – след което тръшва вратата и си излиза.
Оставам сам в гаража. С кола нов внос и дузина градски гущери с непревъртяни километражи. Мисля да побягна, но гориво няма. И затова се прибирам да си кусам таратора.
Питате се защо ви разказвам всичко това ли? За да се научите! И да си намерите жена, ей! Няма цял живот да ми четете глупостите я!

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.