Превъртял
Георги Белоречки

Остави ме на втори февруари и отиде да празнува Петльовден с новите си гей-приятели. Остави ме като суров картоф в непроветрен килер да се спаружвам, сбръчквам и избивам брадавици. Само че се излекувах бързо. За два дни. Без да се съсухрям, нито да ми мерят температурата с термометри и сълзите си в леген да събирам. Пих две вечери бири с приятели, на третия си изтърках петите с пемза и си продължих по пътя. Няма го вече и досадното камъче в обувките. Чудо, не щеш ли.
Марица замръзна тази зима и целият град ходи да се пързаля на аванта. Рибата отдолу шава нервно от сенките, разплискали се над нея. Деца падат, стават, баби привикват, че е време за тръгване, стари двойки и моми се радват на лумналата детска искра у тях. Като им видиш лицата, ще кажеш, че цял живот са живели щастливо. Само че едно вглеждане не стига дори на любовта от пръв поглед. Гледайки тях, не мисля за теб.
Теб те виждам другаде, твоята история е друга. Вече е март и мартеници сплитат мрежи по клоните на дърветата. Паяците все още се страхуват да долетят от юг, но и без тях в града детски гласчета проплакват. Баба ми плете топли връхни дрехи за щъркелите, че измръзнали по пътя си насам и бухат в двора като стари доценти с цигара в уста. Осиромашали са горките от дългата зима, а и нали паяците им отмъкнали поминъка, та сега се чудят и маят какво да правят. Щели да почват да пеят, макар да не отбирали много от песен. Имали и първа дата за концерт дори.
21 април, събота. Отивам на първия гиг на „Гъгнещи щъркеL.A.”. Нося си малкия дневник във вътрешния джоб, а от изписаните страници изскача намачканият ти образ. Гъделичкаш ми гърдите и ме смучеш по зърната. Как да кажа „ай, сиктир”, като ми е приятно ?! Влизам в малкия клуб, съседката, стрина Къна, ми къса билетчето, а баба прави майк-чек с щъркелите. Поръчали са специални микрофони, приличащи на папури. Бръквам във вътрешния джоб и затварям изрезката ти между страниците. Приближавам се до теб. Поклащаш се леко в ритъма на бавна eлектронна музика и пиеш сок със сламка. Слагам ръцете си на кръста ти и започвам да се движа бавно с теб в ритъм. Щъркелите излизат, настава еуфория, блъсъците ни доближават, телата ни се трият едно в друго.
Събуждам се в твоята стая. „Дълга нощ”, казваш ми. Кимам с глава и паля цигара. После си отивам и отново се връщам.

21 октомври.

31 декември.

Остави ме на втори февруари и отиде да празнува Петльовден с новите си гей-приятели.

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.