Оргазъм
Августин Господинов

Не понасям оргазмите. Толкова са самотни и безпомощни. Нищо не наранява така, както осмисленият оргазъм. Оргазмът е подигравка. Докосваш се до него за малко, а после отново потъваш. Оргазмът носи празнота.
Започваш да живееш, за да свършваш. Пускаш си порно, за да убиваш времето. Чекия, после още една, докато времето наистина не умре,а ти целият не полепнеш от несбъднатост. Ето те- меланхоличен и сам, празен и нисък, с изцедени жалания. Жените не те разбират, приятели нямаш. Просто търсиш къде да погребеш ерекцията си. Тя е твоят живот, но трябва да е погребеш. Оргазмът е екстравагантната нотка в опустошеното ти ежедневие. Отначало боготвореше жените, сега искаш просто за мъничко да бъдеш в тях. Не търсиш екстаз, нали си на погребение. Търсиш плът- разголена, брутална, несъвършена плът ,която също иска да бъде погребана.
Понякога не ти става и това прави погребението още по-скръбно. Понякога просто курът ти не иска да участва в твоите извращения. Нямаше ли да е по-лесно, ако за секс използвахме само мозъците си? Много болни съзнания, гърчещи се в собствените си абстракции и прерастващи в един безплътен оргазъм.
Харесвам патоса на порядъчните хора в обществото, харесвам как си плащат, за да си отворя краката пред тях. Харесва ми как се прекланят пред увисналия ми задник и ме полят да го оближат. Те не са перверзни. Перверзни са тези, които чукат жените си на точна дата. Клиентите ми са утаени души с прекършен гръбнак. Останала им е само мижавата ерекция и малкото коса.
Аз не продавам тялото си, аз им продавам спасение в еднократна опаковка. Забавлявам се, когато ги видя как влизат в малката ми задушна стаичка, смърдяща на белина и пот. Влизат като мъже, а излизат като нищожества, смазани от собствената си пошлост. Аз се храня с това. Това е всичко, което ми е останало- да ги прекършвам, отдавайки им се. Точно това ги сломява-не е необходимо да казват или да правят нещо, което не искат. Отдавайки им се, аз зачерквам техните извинения,оставяйки ги голи пред тях самите.
Знам, че е странно, застаряващите курви не се харчат много, но при мен винаги има клиенти. Те не идват, за да ме чукат, идват, за да се огледат в отпуснатото ми тяло. Искат да докажат на себе си, че подхвърляйки ми парите, са нещо повече. Аз нямам против и точно това ги вбесява. Те са свикнали жените да се съпротивляват. Нямам време за игрички. Пъшкам, стена, драскам, но никога не получавам оргазъм. Не съм свършвала от момиче.
Нищо не стряска повече един мъж от жена, която не може да задоволи. Мъжете са глупаци, живеят за едното его. За да ги имаш, трябва просто да изцедиш добре топките им и да им сготвиш нещо. Аз не готвя. А те се връщат, измършавели от скапания си живот, стискайки каквото са заделили от аванса или заплатата.
Какво правя с парите? Нищо. Не копнея да изкарам пари и да се махна. Харесва ми това, което правя. Мисля, че и аз съм не по-малко зависима от мъжете, които идват при мен. Понякога изгарям банкнотите, друг път отивам на кино, облечена като порядъчна лелка, купувам си захарен памук и пия горещо какао. Нямам сводник, не ме е страх от клиентите ми. Тях обаче ги е страх от мен. Страх ги е да не изчезне спасението в еднократна опаковка, да не се счупи кривото им огледало, да загубят близостта ми. Затова ме пазят. Сигурна съм, че опитват много по-настойчиво да задоволят старата курва отколкото майките на децата им. Всички задават тъпите въпроси, предлагат да избягаме заедно и да зарежат жените си. Отказвам и това ги съсипва. Те никога няма да живеят в света, насаждан отвсякъде като божествен- с безразборните отношения, спонтанните решения и силните безкомпромисни мъже. Остава им да си спомнят за някоя пияна сервитьорка от преди 20 години, за това как животът ги е прецакал и да идват при мен, за да получат 20 минути безвремие.
Не помня как стигнах дотук и не съжалявам. Съжалението е прокажено и грозно чувство. Аз ще си отида сама, на високи токчета, с тежък парфюм,за да ме погребат мъжете,чиито оргазми погребах.