Метаморфози
Стефан Йовчев

Тънката граница между будния и спящия мъж е експресивната псувня, щом чуе будилника си сутрин.
Тази сутрин обаче не чух будилник. Миришеше на ванилия от ваниловата ѝ коса. Лия лежеше до мен, анемична и гола, с инфантилни сини очи. Беше толкова красива. Бях толкова влюбен в нея.
Снощи тя прецъфтя, затова изкорених девствеността ѝ. Корените захвърлих в хотелска стая, а семената на живота ѝ са на топло в сърцето ми, готови да покълнат през пролетта. Сега Лия е просто цвете –изящна отвън, ала празна отвърте, готова да увехне, щом зимата настъпи.
Поех я с ръце и я пъхнах във ваза с чешмяна вода. Снагата ѝ плуваше на повърхността, а лицето ѝ остана непроменено. Някакъв безимен цвят оцвети очите ѝ, а след това те просто се разляха и се смесиха с водата. Непознаят цвят се разтвори във вазата, водата се оцвети. Тялото на моето цвете започна да се втвърдява от непозната течност на очите ѝ, а сетне увехна напълно. Само косата ѝ остана непокътната. Сега тя приличаше на четка за рисуване. Аз я потопих в боята и започнах да рисувам по платното на плътта си. Шарих, боядисвах, багрих и накрая усетих, че и аз се втвърдявам от непозната течност.
След като се вкочaнясах, останах да лежа на пода. Минаха месеци. По едно време лявата ми страна почна да се напуква. От нея израсна първото стръкче на новото цвете. След още време аз се разградих в почва, а от мен израстна поколението ѝ. Нова ванилова орхидея. Целомъдрена навярно и бяла, много бяла. Сега живеехме в хармония един с друг. В една цялост. Природата.
Непосредствено след това чух дразнителното звънене на будилника ми и му теглих една майна.

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.