Звездички
Весела

***
С теб за седем минути съм до Марс,
а после седмици лекувам синини и болки от летенето.
Мисля си колко си приличаме и колко сме различни
и как ти заприличваш на мен, а аз заприличвам на себе си.
Пуша в твоя чест, за да те изпратя с дима,
а този дим все по – сладък става за гърдите ми.

***
Нощем ходя по ръбовете на парапетите и се уча да не падам по гръб. Притъпяваш чувството ми на страх. Стоя по покривите в тъмницата, незабелязана от тълпите, но само ти забелязваш как очите ми светят за теб като морски фарове. С нокти разкъсвам апатията ти към любовта, която е заразила цялото ти тяло. После те изсмуквам от пръстите си, за да се заситя и се заблуждавам, че мисля за тебе в минало време.
Денем меня нрава си. Оплитам те в грациозните кръгове на опашката си и ти говоря нежно на мъррр. Зениците ми стават огромни и очарователни на светлина и слагам черни очила, за да не ги виждаш.
Не забравям обаче нито денем, нито нощем да пазя равновесие с котешката си походка, да не залитна и да падна in love.

***
Бях казала, че без тебе ще продължа по-добре отколкото с тебе, но ти си като възел за глезените ми. Всеки път като реша да тръгна, се спъвам. Затова стоя на място. Страх ме е от падане, защото вече няма леки падания. По-трудно се лекуват рани, когато си на 24. Изобщо от където и да го погледна – от левия или десния ъгъл, от рационалната или емоционалната половина на мозъка ми, от под звездите или от над тях, все по дяволите отивам. Забранен плод си. Забранен от мен. Една хапка и сладостта убива! Смърт до възкръсване. А в това възкръсване няма рай, само отворени врати, които водят към нови малки адчета, където аз съм просто минувач - никому познат, от никого залюбен.

***
Заслужаваш да ти отворя нова страница. А аз заслужавам да ме изгорят на клада заради неверността ми към другия, към теб, към себе си.
Но аз съм зверче, озовало се в „къщата на вълците“, в липова лятна нощ. Не съдя рока, не съдя бирата, не съдя наглия ти поглед. Съдя случайностите, в които всеки път се спъвам, когато реша, че животът ми е скучен. Веднъж спънала се, се прибирам с охлузени обувки и вече нито те, нито аз сме същите.
Вълкът не вие срещу луната, той вие за нея.
Така и аз вих за джагите, за лимоните на бара, за розовия маркер, за нещата, които нямаше да изпитам, ако си бях останала вкъщи.
При изгрев, вече не виех, тогава шепнех на един човек на един бордюр в една уличка някакви истини.
Днес си е за днес. Утре е за друг път.

***
Като ключ в бюро за забавени вещи съм;
сещаш се за мен, когато стигнеш до вкъщи.
Когато лежа до теб, искам да те удуша с косите си,
след което да ги отрежа, за да не ме заподозрат.
Повтарям грешките на умните момичета,
а после постотвам своите.
Занимавам се с чертежи, изгледани сериали, насрочени срещи,
за да не посегна да ти пиша.
Спрях да позирам пред теб,
а сега трябва да позирам пред двамата.
Ако тръпката ми с теб се превърне в болка,
бих те описала в стих и изгорила!

Коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.