Георги Белоречки

Георги Белоречки е дете на демокрацията. Роден през 1990 година в Кутловица, днешна Монтана. След три дни прекарани в местното АГ, го изписват от болницата ведно с майце си и титлата „най-грозно бебе на етажа”. Животът оттук нататък е пред него и макар още невръстен, решава, че ще живее в града на здравето – Вършец. В курортното градче прекарва следващите шест години от живота
си. Този период е смятан от самия него за възлов в по-нататъшното му израстване като писател без портфейл. Както той сам отбелязва в неиздадените „Записки по моя живот”: „пенливата Ботуня, митовете и легендите витаещи във въздуха около Тодорини кукли и гъсто накацалите облаци над Петрохан изковаха чисто българско сърце и вечно преклонение пред природата и легендите, създадени от хората, за да я одухотворят”. Тази хармонична и пасторална картина, ярко застъпена в ранното му творчество, скоро бива избодена из очите му. На седемгодишна възраст Георги Белоречки е принуден да напусне Вършец, за да заживее със семейството си в София. Все още прохождащият талант не е забелязан от никого освен от самия него. София представлява ново измерение, по спомените му тя е „низ от панелни пещери”. В столицата живее последователно в Ботунец, Левски Г и на улица Летоструй. Завършва детска градина и гимназия, без да разбере защо е било нужно да ги посещава. В гимназиалните години се ражда и осъществява идеята за кръга „Втрисъл”. От онези дни датира и запознанството му с Августин Господинов, както и с други, радикално-прогресивни поети, като Цеко Ступаров и Радул Тотев (Георги Белоречки държи да подчертае, че не е ляв интелектуалец).
След успешно завършване на гимназията Георги Белоречки заминава за Германия и следва в Кьолнския университет. Поради лошото време, студените нрави и отхвърлената му първа стихосбирка „Меко падение”, Белоречки решава да не бъде повече неразбран в Германия и забягва в Италия.
В момента Георги Белоречки живее в Рим, радвайки се на хубавото и противоречивото в живота.

Августин Господинов

Августин Господинов е роден през септември 1989 година в град София. Поверен е на бабино отглеждане в Перник, където за няколко години се научава да кара колело по площада и да чете вестник „Дума”, като плюнчи пръстите си. По-късно семейният Трабант комби го отвежда в София, където прекарва първите си ученически години в квартално училище. Като дете, което никога не е посещавало детска градина, Августин бива стъписан от непознатите думи и знаци, които съучениците му използват. Признава, че му отнема един срок да се научи да свива правилно ръцете си в юмрук, изпъвайки само най-дългия си пръст. В последствие разбира, че това умение ще му служи и дълго след като завърши училище. Заради бързо усвоения циничен език обаче му се налага да започне тренировки по бойни изкуства, с които се занимава и до ден днешен.
Класовете се изнизват един след друг, докато съдбата не го среща с Георги Белоречки. В последствие двамата попадат в един клас и спонтанно създават кръга „Втрисъл”, в който място намират още двама поети. Августин с носталгия си спомня за черните стихове, в които влагат наивните си, още бели души. Гимназията завършва с отличие. След това лашкането в софийските трамваи отстъпва на лангъркането в берлинското метро. Първите си по-сериозни стъпки в писането прави именно в Берлин. Следват серия от публикации в различни вестници и списания, докато с Белоречки не решават да създадат съвместен сайт за литература...от тяхната-къде леко цинична, къде романтична, къса, остра и пробождаща.
За себе си не обича да говори. Признава, че е инат и злопаметен, но не лош човек. На живота гледа като на низ от несбъднатости. Колекционира лица, истории и бирени капачки със звездичка. На визитката му пише: Августин Господинов, човек. Вярва, влюбен е в любовта, понякога е и щастлив.